...

Във връзка с предния ми пост искам да споделя какво чувствам. Дълбоко в душата си аз съм си избрала пътя на безусловната любов. Не казвам, че напълно и изцяло я изпитвам към всеки. Но в сърцето ми има много любов и аз обичам да обичам. Когато се срещна с някой човек и почувствам дискомфорт в тялото си, аз се вслушвам в него. Обикновено предприемам мерки. Винаги си задавам въпроса защо този човек е пресякъл пътя ми. Мой учител, моя сродна душа, скрит урок? Търся отговори, защото на всеки е ясно, че случайни неща няма. Но ако по някаква необяснима причина изпитвам неприятни чувства към този човек, аз не се обвързвам силно, а просто го наблюдавам. Допускала съм грешки, такива хора да допусна в сърцето си. И неприятното чувство си остава. Не ги гоня от живота си, просто ги наблюдавам, за да разбера защо са на моя Път.Когато някой ме рани, то е защото аз съм го позволила. Ако не го позволя, никой не може да докосне душата ми. Ако някой въпреки това ме рани, и продължава да го прави, аз все пак се опитвам да простя първо на себе си, че съм допуснала това да се случи, после и на самия човек, но ако човека продължава да ме ранява, се опитвам да спра това. Ако не успея, търся причината в себе си. В обичта към самата себе си.Защото съм позволила да ме ранят. После просто се отдръпвам от човека и само наблюдавам защо е на пътя ми. Безусловната любов е трудно нещо. Но както казва една моя приятелка-нищо не трябва да става насила. Но въпреки това, аз съм си избрала този път и го правя естествено. Избягвам конфликти и не мразя. Искам да обичам и го правя. Има хора, на които не съм простила, но то е защото все още не обичам докрай себе си. Не съм си простила за всичко. Когато се чувствам обичана и приета от самата себе си, в такива моменти, чувството е прекрасно. На пълна свобода. Но всичко казано от мен дотук се отнася само за моя опит и мен самата. Всеки сам решава за себе си как ще изживее живота си. И как да обича.


.