Тя

Тя си стоеше у дома и мислеше. Мислите се надпреварват коя от коя по-важна. Усмихна се. Отдавна не взимаше насериозно мислите си. Като че те си имаха свой живот. Е, обръщаше внимание на някои съвсем тихи мисли и и се струваше, че идват от душата.На егото мислите се чуват ясно и отчетливо. Това его. Бори се за надмощие над Духа.  Една мисъл не и даваше мира. Чувство. На самота. Откъде ли идваше това чувство? Да, тя нямаше приятели, с които да споделя. Е, във виртуалния свят имаше, но в реалния -не. И все пак, бог и даде всичко-любящ съпруг, прекрасно дете, дом. И бедност-като урок. Бедността и беше толкова голяма, че беше празник, когато имаше месо на масата.Но това я научи да се радва. Да, да се радва. На това, което има. Здраве. Най-важното. Другото ще дойде, казваше си тя, някой ден.Самотата я караше да бяга от реалния свят. Нима човек не може да си е самодостатъчен?  но тя не беше стигнала до това.Искаше споделяне, разговори.Дали беше редно? Нима това, което имаше не беше достатъчно? Разговорите и с детето и мъжа и и носеха радост, любов. Това никой друг не можеше да и даде. И все пак тя се чувстваше самотна. Може би това е необходимо, за да остане човек насаме със себе си и да се наблюдава и опознава. Или просто е етап, през който се преминава. Не знаеше.

• Истинската самота е да си обкръжен от хора, които не те разбират. — Шерън Стоун
• Човешката индивидуалност по своята природа не търпи отчуждение и самота, а жадува за съчувствието и доверието на себеподобните си. — Висарион Белински
• Ошо "Това, което се опитвам да кажа, е че всяко усилие което е било насочено към избягване на самотата се е провалило, и ще се провали, защото е против базисните неща за живота. Това, което е необходимо не е нещо, в което ти ще забравиш за своята самотност. Това, което е необходимо е ти да станеш осъзнат за своята самота, което е реалността. И е толкова хубаво да го преживееш, да го почувстваш, защото това е твоята свобода от тълпата, от другият. Той е твоята свобода от страхът да бъдеш сам. Просто самата дума самотност незабавно ти напомня, че тя е като рана: нещо е необходимо, за да бъде запълнено. Има дупка и тя боли: нещо има нужда да бъде запълнено. Самотата, самата дума самота, не носи същото значение като на рана, на дупка, която има нужда да бъде запълнена. Самотата просто означава завършеност. Ти си цял; няма нужда някой друг да те запълва."

.