За мравките и хората

Животът на хората по нищо не се допира до този на мравките. Последните не просто щъкат насам-натам търсейки истини, а ходят да си търсят храна. Представяш ли си колко прозаично?... Ще кажеш :еми то храната не прави борбата, тука требе някакво суетене върху това и онова, въпроси, отговори, щастие, нещастие, абе, все сериозни неща. Но какво разбират мравките от живота? Всъщност  не съм съвсем права. Мравките живеят в колонии и имат сложни отношения помежду си. Дали не са прихванали от хората? Не. При тях има работници, има войници има и царица. Тя не е само единствената възможна за размножаване, която има развити полови жлези, но представлява и нещо като мозък, командната централа за целия народ. Обикновено живее няколко години, докато останалите индивиди поради тежката работа измират след няколко седмици.

Забелязали ли сте, че управляващите ни имат дълъг и спокоен живот? Да, защото имат мозък. Работниците при хората бързо се състаряват, защото преди всичко работят. Отделната мравка не може да оцелее без семейството си. Ама семейство включва всички мравки. Хората обаче прекрасно виреят отделно един от друг и даже са си самодостатъчни. Мравките били слепи. Мисля, че открих точната прилика с хората. При строежа на мравуняците основна роля играе царицата. “Защото ако бъде отстранена от строежа, работата продължавала със същото темпо. Това показва, че най-вероятно комуникацията става чрез електромагнитни вълни - един вид телепатия. Ако обаче бъде убита, дейността моментално спира, сякаш никой не знае какво да прави.” И при нас е така. Когато няма някой да ни каже кое е правилно, ние се лутаме като други едни твари-мухи без глави и чакаме заповед, ама не от Бога, ами от другия Бог-някой задължително по-умен от нас, който видиш ли после вземе, че се пръкне в политиката. Не че казах кой знае  какво за хората и мравките, но нямаше какво да правя днес, пък ми се завъдиха мравки в къщи. Замислих се, недотам ефективно.