някой там записваше след мен
болки, раздели, мечтания
и чувах кикот от празния лист.
Взех листите и тръгнах нататък
четях и се чудех това ли съм аз
къде в тях бяха моите мълчания
дали Бог ги чува и затова да мълчат…
Говорим и все има някой там да записва
дали пише в паметта ни, уви…
а можеше да изговорим и мълчанията си
и после да знаем, че себе си сме били…
Няма коментари:
Публикуване на коментар