Казвам си, че душите ми са много
бродещи по онзи далечен хълм
където със шепи събирам мъглите
над толкова слепи очи.
Казвам си, че в мен хиляди ветрове брулят
изконната ми човешка свобода
и там горе с още един луд си говоря
за хилядите пътечки под кръстта.
Казвам си, че немалко лица в мен се борят
за да докоснат едничкото ми слабо сърце
и само едно лице иска от мен Бога
в което да съм само Човек.
Казвам си, че думите са ми много
а толкова малко неща имат сърце
казвам си-ще стоя пред вас съвсем гола
знам, огледалото страшно блести...
Няма коментари:
Публикуване на коментар