недомислени чужди и слепи
що истини бягат в играта на сенки
и лъжи от други и мен сътворени.
Всички мисли в мен отпечатък оставят
за миговете що Бог за мен е пратил
дали ме е искал без мисли се питам
или в тях своя смисъл да сещам?...
Но в нощите идват-голи и прями
сто грешни мисли над мен заковани
не тръгват, обсебват главата
и питат - ти позна ли душата...
Позна ли в ручея своето ново начало
а в птицата –своите криле тъй мечтани
в утрото-сянката си от вчера
и в иконата- Бог и ти до него…
Пъдя ги, но те пак се връщат
и чакам утрото от мъка притиснат
сто мисли искат от мен да зная
причината да съм сам на края.
Няма коментари:
Публикуване на коментар