Случи се

Беше застанала на пейката пред кабинета и наблюдаваше другите чакащи. Наглед не им личеше, че са психично болни, напротив, добре облечени, с прически е, имаше и изключение-една дама не изглеждаше много добре, силно гримирана и с невиждащ поглед...Заслуша се в приказките на един младеж на около трийсетте, който не спираше да обвинява на висок глас Чайкафарма, че се опитват да си пробутат тяхното си лекарство, а от него той изобщо не може да спи. В седем аптеки проверявал за вносното лекарство, но нали трябвало да си пробутат това на Чайкафарма и това било. Като нямаш връзки така е, казваше той.
-Сега чакам докотора да ми даде блистер от вносното, че от три дни не съм спал.-допълни той.
Една жена близо до него се разплака, незнайно защо. Младежът се опита да я успокои и се извини ако с нещо я е разстроил. Жената нищо не каза, само избърса сълзите си. Какво ли беше в нейната душа? Какво я беше разстроило? Реши, че е депресия...
Младежът заговори моята героиня-коя си по ред, че бил излязъл за малконавън, постоянно повтаряше-не, аз иначе не съм агресивен, ама тези от Чайкафарма искам да им се случи същото като на мен, да видят те как се издържа без сън...
Така се случи че тя излезе да изпуши една цигара навън и младежът я придружи. Обясни и почти всичко за живота си, непрекъснато говореше, не спираше. По едно време и каза:
-Знаеш ли, ние шизофрениците сме ясновидци, ама истински ясновидци, не шарлатани. Аз съм имал видения и всичко си се сбъдва. Нас трябва да ни изследват от науката, а не да ни тъпчат с лекарства, от които да ходим полуживи и да сме като парцали...Ти имаш ли видения?
Тя му отговори, че не, няма. Но после се сети за бялата мъглявина, която беше видяла пред себе си веднъж и бе помислила за Бог...
След това и доиде реда и влезе на преглед.Добавиха и едно лекарство, тъй като беше изпаднала в пълна апатия и силна тревожност и се притесняваше, че не може адекватно да се грижи за детето си.Трябваше и помощ и тя я бе потърсила навреме. След като пи от тези нови лекарства, докато спеше, а мъжът и бе на печката и се занимаваше с претопляне на едно ядене, тя си представи, че мъжът и ще бръкне с чинията вътре в тенджерата, за да сипе ядене. Каза му, без да си отваря очите, че има лъжица. Тогава той я попита къде е тази лъжица, лъжица просто нямаше... Тогава тя разбра, че си е предсавила нещо и мозъкът и някак си го е помислил, че се случва в реалността. Това много я стресна. След това на следващия ден каза на мъжа си, както спеше, че трябва да иде да помогне на майка и в другата къща да почистят трохите от масата. Мъжът и много се изплаши, защото те си бяха в къщи и майка и я нямаше там...
Веднага махна това лекарство, а и без това от него спеше почти през целия ден и добре, че майка и се падна да почива, че имаше кой да гледа детето. Сега пиеше друго лекарство и нямаше никакви видения или разни представи в главата си, пие кафета , за да не спи през деня, за да може да се гриже за детето си. Беше изпаднала в апатия, трудно и бе да прави каквото и да било. Беше много тревожна. Цялата се тресеше, трепереше, но това вече бе овладяно от успокоителни. През цялото това време-няколко дни, тя трябваше да бъде в болница, но нямаше кой да се грижи за детето и. Сега тя бе добре. И се грижи с любов за детето и семейството си.

р.s-Разказвам всичко това, защото някой може да разпознае за свой близък някои симптоми. Не вярвам някои от обичайните ми читатели да им е от полза написаното, но за някои други, до които може да достигне този текст, това ще е от полза. Човек трябва да обръща внимание на психическото си здраве, за да бъде адекватен и полезен за себе си и семейството си. С обич!



.