Мисли

Заставам пред белия лист и изчаквам мислите ми да започнат да се леят. Не е трудно. Той умът ги ражда непрекъснато. Щеше ми се да имаше с кого да разменям мисли, а не само да пиша тук. Какво тая в душата си? Болка. Болка от миналото си и от настоящето си.Мога л и да простя на най-близките сии да забравя. Безусловната любов го изисква. Иска ми се. Правя го. Разбирам ги. Най-чудното бе това, че съм се родила на място и сред хора, където уроците ми са толкова трудни и тежки, че на моменти само силния ми дух ме повдига. Въпреки това, обичам най-близките си, въпреки, че ме нараняват. .Опитвам се да го правя безусловно. Успявам донякъде. "Безусловната любов е върховното тайнство на живота"/ Среща с духовното/. Да, така е. Но колко е трудно да извисиш съзнанието си до там, че да приемеш всеки с неговите"недостатъци" и да го обичаш, просто да го обичаш.
Когато мен ме нападне мой близък аз се опитвам да не влагам енергия в обидата, болката и яда си, а реагирам спокойно като просто замлъкна. Става тихо. Чува се само заплашителния и обвинителен глас отсреща. Той не ме докосва.Повтарям си наум това-Не се съгласявам с това, обичам този човек, безусловно го обичам. Какво се случва ли? Ядът постепенно отминава и поглеждаш отсрешния човек от съвсем друг ъгъл. Вече не го обвиняваш за нанесената обида. А дали го обичаш? Е, в началото ти е трудно дори да си го помислиш искренно, трудно е, но и това се случва. Но за да се случи всичко това е необходима прошката. Тази велика сила-прошката. Без нея  е невъзможно да погледнеш на другия с безусловна любов. Казвам си, че човекът е на това ниво на развитие и, че така разбира света около себе си. Той всъщност е дълбоко наранен, за да се държи така. Това е неговият отговор от "опитомяването"му. Прощавам с чисто сърце и след това обичам.
Баща ми се държи с мен така, сякаш не ме обича...Или просто говори неща, дето не подхождат на връзка баща-дете, с обич... Прощавам му. Имал е тежко детство, не е познал отрано майчината обич и т.н. И не само това. Той просто копнее за обич и затова се държи грубо и обидно. Да, точно така си е. Неговата психика е толкова дълбоко наранена, че иначе не би могъл да изрече толкова обидни думи. Давам му тази любов, за която копнее. Той не го разбира. Смята ме за луда и особена. Защото не реагирам като него, а оставам спокойна и любяща.Кога ще получа и аз любов от него в замяна това не е изобщо въпрос за мислене, това изобщо не ме интересува. А и не би трябвало. Важното е да дадеш. После неминуемо ще получиш. Така стоят нещата във Вселената. Важното е, че съм дарила любов на една душа, затворена в тяло. Защото всички ние сме любящи души, души от Светлина, копнеещи за Дома. А Дома аз виждам и тук, където се намирам сега, това се отнася за всеки един от нас, място, където царства чиста и безусловна любов. Това, което извира от сърцето... Всеки може да бъде у Дома изпитвайки любов и състрадание към другия, без да критикува и осъжда, особено непознатия и особено грубия....
Тогава ще усети колко сила има у себе си, дадена му от Бог. Ние сме си у Дома. Достатъчно е да разтворим сърцата си и да отдадем безграничната любов, която извира от там.


.