Думи, само думи в живота ми, но всъщност не аз тях, те мене изрекоха.
Здравко Кисьов
понеделник, 17 декември 2012 г.
Любимо
Не мога да не си я пускам тази песен и сега, когато съм "добре" и да не се наслаждавам на всяка нота, на всеки звук. Не разбирам какво се говори в песента, но когато бях в епизод и я слушах си представях, че авторите и са искали да покажат великото тайнство и сила на водата-как тя преминавайки през различни"състояния" може да премине през всяка материя през всеки предмет и да стигне с посланието си там, закъдето е предназначена. Това, че индианецът удря по монитор на компютър тогава аз разбирах така-може водата да пречупи и тази материя и да надделее над всяка илюзия и да сближи копнеещи за Истина и Любов същества. Баща ми беше затрупан от пясък и едвам оцеля. Тук в клипа има момент с пясък, където индианецът "се събужда" , благодарение на жена идваща от пясъка. Сега не мисля така, но тогава ясно "виждах" в това знамение, че въпреки опитите да погубят баща ми /едни хора/, аз съм успяла да го спася....Сега не мисля така, разбира се, просто си спомням. Непрекъснато слушах тази песен и много обичах момента, когато двете жени с рога се сблъскват, този момент оприличавах на двете злини в света , като ги интерпретирах с моя лична история. Сегаа мога да кажа, че разбирам това, като сблъсък на Егото у човека. Когато слушам тази песен се омайвам от ударите на барабаните, навяват ми някакви спомени, нещо което Душата ми помни, но аз не зная... Обичам тази песен. Не разказвам всичко, което съм си мислела тогава, че не е нормално, но сега просто исках да я споделя и да кажа, че в нея има дълбок смисъл, който всеки един за себе си може би е добре да разбере. За всеки това ще е различна истина. За мен-няма нищо невъзможно в света, в който живеем, има много"загадки", които древните и настоящи шамани са разгадали и знаят. Те гледат по различен начин на "реалността". Не като повечето от нас. Е, сега ако не ме вземете за луда, не знам кога...
Няма коментари:
Публикуване на коментар