Вече извървях те.
Път без душа, без любов.
Обидата ли? Нейде я захвърлих,
закътах я дълбоко в моята душа.
Лъжата ли? Разбрах я твърде късно,
когато себе си в жертва ти предложих аз.
Не ме боли. Споменът ме мъчи.
Идва нощем той и гледа отсрани
как на щастлива и спокойна се преструвам
без твоите омайващи, лъжовни, огнени очи...
Отдавна вече силна съм и зная
на друг така душата си не бих отдала аз
болката забила нокти в мене ме не пуска
да се отдам отново както онзи път...
Любов ли?
Нея не я зная.
Тя със щастието ли върви?
Или само мачка огънят в моето сърце стаен
и пукат там искрите, жадно в мене впили зов.
Говорят любовта е злато.
Спходи ли те ти си окрилен.
Не се разбрахме с нея ний последно.
Да я искам ли , не зная аз...
Но дойде ли в живота ми отново,
истината искам да бъде тя за мен.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар