Коледно чудо

Вървеше сред тълпата забързани хора и гледаше да не се сблъска с някого, защото всички бяха като пощурели. Все пак бе Коледа и всички бързаха да обиколят магазините и пазаруваха като за последно. И тя трябваше да пазарува, но поне подаръците бяха вече налице. Стана и неприятно като се сети за това, защото нейните деца вече пораснали, тинейджъри искаха все по-скъпи и по-скъпи неща и ако тя направеше грешката да им купи и една книга в допълнение, те се мръщеха. Боже, какво поколение. Или просто тя с мъжа и бяха виновни. Научиха ги да получават всичко, което поискат. Купуваха им скъпи неща и после отново всеки от тях двамата беше зает с граденето на кариера. Сега тя разбираше, че кариерата не бе по-важна от децата и, но тогава...тогава бе друго, бе млада, амбициозна и искаше толкова много от живота. Всъщност тя го получи. Получи много. Бяха богати. Но и бе загубила много. Беше загубила децата си, те не живееха в нейния свят. Не се радваха на малките неща, научени бяха да искат и искат и все да получават. Всичко наготово. Сега си даваше сметка за това и и беше тъжно. Изведнъж погледа и се спря на един клошар на улицата, който просто стоеше на земята с протегната купичка в ръка. Но какво беше това? Тя познаваше този възрастен мъж отнякъде. Приближи се и видя в старческите му очи познат пламък, да, това бе нейният учител по математика. Боже, можеше ли да е верно? Но как? Какво се беше случило? Обърна се към мъжа и каза:
-Здравейте, господин Михайлов, помните ли ме?
-Марина, това ти ли си? Това интелигентно лице не може да се обърка. Как си?
- Добре съм, но вие... какво правите тук? Какво се е случило?
-Ами банката ми взема всичко преди две години и сега съм на улицата, но не се оплаквам, срещам различни хора и знаеш ли, клошарите всъщност са хора с големи сърца.
-Знаете ли какво ще направим? Ще дойдете с мен у дома тази вечер. Никой не бива да е сам на Коледа и в този студ. Моля ви, не ми отказвайте! За мен ще е чест!
- Не ,не ми е удобно. Не мога да те притеснявам така. Благодаря ти все пак!
-Настоявам, знаете ли имам две деца, които ще се зарадват да видят мой учител, а аз ще бъда щастлива ако мога да направя нещо за Вас, след като вие ме вдъхновихте за математиката и днес аз имам прекрасна работа, благодарение на Вас! Моля Ви!
-Е, добре, ще се радвам да ми разкажеш как си се развила , а и да се запозная със семейството ти.
Те двамата тръгнаха. Беше удивителна гледка, един клошар с протрити дрехи и жена с много скъпо палто. Качиха се в луксозната кола на Марина и потеглиха. Отбиха се в един магазин за дрехи, където Марина настоя да му купи дрехи, като увеща, че това е заради Коледа. Минаха и през салон за красота, след което от предишния клошар не остана нищо. Беше един елегантен възрастен мъж.
Прибраха се най-сетне в къщи и Мартина го представи на семейството си, като цялата грееше от щастие. Радваше се, че ще има този човек на трапезата си, защото той беше един прекрасен човек и възпитател, който навремето я насърчаваше да се занимава с математика и всъщност тя обикна математиката заради него. Всъщност богатството си тя дължеше на него. Вечерята мина спокойно, възрастния учител разказваше истории от преподаването си, все весели случки в които той се е "издънвал" и на децата им бе много весело. Мартина извика мъжа си в другата стая и му каза, че е решила този човек да остане да живее при тях или ако не, то тогава да го настани в добър старчески дом и те да плащат за това. Мъжът и беше добър човек с голямо сърце и веднага се съгласи и на двата варианта. Целуна жена си и я прегърна силно.
-Имахме нужда от това преживяване. Това стопли сърцата ни. Чудесата се случват. Можем да сътворим едно добро дело и така то ще стане  едно чудо за горкия човек.-каза той.
Когато съобщиха двата избора на учителя, той възрази категорично. Наложи се цели два часа да го увещават и молят, докато отстъпи и избра старчески дом.
-Благодаря ви от сърце! Никога не съм се съмнявал във вълшебството на Коледа и чудесата , които я съпътстват. Вие сте моето чудо. Никога не съм губил надежда, че нещата за мен ще се променят и знаех, че молбите ми ще бъдат чути един ден. Благодаря ви, мои деца! Бъдете благословени! Бог да ви поживи!
Марина и мъжът и бяха на върха на щастието си. Бяха направили нещо добро и огън от любов гореше в сърцата им. Бяха щастливи. Учителят щеше да въздейства на децата им и щеше да им помогне да погледнат в душите си и да открият своята страст в живота, както и щеше да ги научи да се радват на малките неща , да отворят сърцата си и да отвърнат с любов на любовта на родителите си.
Коледата гледаше всичко това и се усмихваше... Всичко си стана така, както тя искаше. Дари чудеса на тези хора и сега можеше да иде другаде.Там където имаха нужда от чудеса...


.