Време

Времето.... Уж лекува рани, сбъдва мечти. Понякога тече бързо, тогава, когато си на върха на щастието си, тогава не го усещаш, то просто лети. А понякога не иска и да помръдва. Когато очакваш нещо. Особено важна за теб вест.
Така се случва и с мен сега. Чакам до петък да разбера дали детенцето ми е болно от туберкулоза. Правихме му тест днес и снощи цяла нощ не съм спала, сънувах кошмари. Днес и майка ми си поплака, когато се забавихме, решила, че са ни приели в болница.
Личният лекар не знае защо близо две седмици детето поддържа субфебрилна температура /36.6-37.2/.Започнахме с тест за туберкулоза, изследмахме урина, пък да видим какво ще излезе.
Много често съм си мислила за отминаващото време, как си отлита безвъзвратно, а толкова неща не съм свършила през живота си. Толкова много мечти са неосъществени. Сигурно има време... Кой знае. Времето съществува само в нашите глави, всъщност според мнозина съществува само един-единствен момент и той е тук и сега. Всичко се случва сега. Сигурно вече е дошъл моментът в който аз зная резултата от теста... Как обаче влияе "миналото" на настоящия миг? Определено спомените ни от отминаващия миг, наречен "минало" имат влияние върху нашите мисли и действия Сега. Как искам да не си спомням ужасните неща от "миналото" си, как искам да помня чудесните мигове , прекарани в щастие... Но те все избледняват, с течение на "времето". Днес съм настроена малко философски, а не знам дали ми се отдава. В сегашния момент, когато се съсредоточиш в него, нещастие или проблеми няма, има само тишина, има статични предмети пред теб, има детето ти, което си играе безгрижно и само "споменът", че нещо му има мен самата ме кара да се чувствам нещастна. Явно не умея да се съсредоточа в настоящия момент и да живея в сега.
Екхарт Толе казва: " Когато край вас има тишина, послушайте я. Просто я забележете. Обърнете и внимание. Вслушването в тишината пробужда вътрешния покой, защото само чрез покоя можете да усетите тишината. Ще видите, че в момента, в който забелязвате тишината наоколо, вие не мислите. Съзнавате, но не мислите. Когато осъзнаете тишината, веднага настъпва състоянието на спокойна вътрешна будност. Вие сте в настоящето. Освободили сте се от хилядолетния колективен човешки стереотип. Погледнете някое дърво, цвете, растение. Нека съзнанието ви се спре върху него. Вижте колко е спокойно, колко дълбоко е в Битието. Позволете на природата да ви научи на покой."
Опитвам се да се науча на покой, на живеене в Сега, но вътрешното напрежение не ме напуска. Може би и с други е така.Времето тече сега бавно за мен и семейството ми. Моля Бог за сила и вътрешен покой. Нямам възможност да слушам различни медитации, тъй като съм постоянно с детето и няма как, но веднъж много ми помогна за отпускане на напрежението една медитация-нарича се ДНК Активация- Изживейте Христовото съзнание.
https://www.youtube.com/watch?v=yYAywFyRrqc&noredirect=1
Опитвам се да мисля позитивно и даже въобще да не мисля, а просто само и само да чувствам. Да чувствам любов към детето си, да го закрилям и обичам до болка. Дано моята любов му даде сили...
Как искам да бъда психически стабилна, да не завися от лекарства, защото напоследък завися от успокоителни... Моля Бог за здраве, защото това е най-важното за мен. Дано скоро съм по-спокойна и да успявам да се радвам на миговете със семейството си.


.

.

.