Душа

Една душа, толкова изплакала. Една душа, толкова радвала се. Сега е тихо, само студът сковава сетивата и напомня за времето, което се ниже ли ниже...Тихо ми е . Тихо ми е в душата. Болно и тъжно.Къде сте мисли за щастие и радост? Къде поехте своя път?Една душа раздирана от нежност и копнежи мечтае за топлота и любов. Къде е любовта? В душата на всеки, но вървейки по улиците не намирам лица , изпълнени с любов, а все лица, забързани и намръщени, всеки поел по своя труден път. Къде загубихме топлотата в думите, къде запратихме в някой прашен ъгъл любовта? Копнея за любов...

Вървя и мисля все за теб Любов
нима не знаеш колко нужна си ми ти
ела стани мои криле и понеси ме
на място, където властваш Ти.
Обичам да обичам и нужна ми е твойта сила
докосни и запали ме да те чувствам аз.
Нима за мене няма място в твоя свят
нима забравила си ме, кажи ми...
Ровя в душата си и търся твоя топъл зов
тъжно ми е, ела и разпръсни огъня си с трепет нов.
Да чуя искам твоя нежен глас
сърцето ми да литне в твоите мъгли ...



.