Щастлива

Щастлива съм. Много, много щастлива. Един мъдър човек наскоро ми каза, че най-важното е до мен. Благодарна съм му. Не че не го знаех, но той ми припомни кои са истинските неща в живота, за които си струва човек да продължава напред. Щастлива съм с прекрасния си съпруг, на който мога да кажа всичко. Щастлива съм с прекрасния си син, който нежно ме прегръща и целува. Щастлива съм с приятелите, които имам. Много се радвам, че в сърцето ми няма капка омраза към никого, нито ненавист. Това са пагубни за човека чувства. С някои хора просто не сме на едни и същи вълни, но аз пак ги приемам, защото приемам по принцип различното, разбирам, че има място и за него под Слънцето. Такива сме хората, изтъкани от хиляди чувства, емоции, реагираме понякога, когато не трябва да се реагира на външни стимули, но сме си просто хора. Аз се стремя да не реагирам на ситуациите, а се отръпвам от тях и размишлявам. Понякога питам сърцето си как да постъпя. Но вече не реагирам. Да реагираш, особено с емоции или импулси, означава да влезеш в ситуацията и тя направо те поглъща. Не можеш да я разбереш напълно, не и когато си въвлечен с емоции вътре в нея. Знам, че има и периоди, когато ще ми е трудно, както доскоро ми беше, но се хвърлям смело, защото нищо не е само в един цвят. Прегръщам всичко, което идва в живота ми, то е дошло да ме научи на нещо. И от последните си трудности аз израстнах, показах смелост, за която не съм и подозирала, че имам. Щастлива съм. Просто така. Човек ако иска, винаги ще намери къде е щастието и често то е на един дъх разстояние.


.