Любов

Къде ли не те търсих, обич моя.
Молби отправях все към Бога
да ме дари и мене с любов.
Но не любов, която те погубва,
вече имах опит в това.
Аз исках толкова много.
Една взаимна, всепроникваща любов.
Когато спрях да търся те намерих.
Случайно.
Случайност няма казват.
Ти беше толкова различен,
от всички които бях обичала преди.
Но нещо в мен ме дърпаше към тебе.
Със сълзи на очи надвих себе си и тръгнах.
Към твоята душа.
Когато душите ни докоснаха се,
сърцата ни забиха в едно.
Боже мой, истина ли бе?
Не вярвах.
Но душите ни познаха се и шептяха си.
Сляха се и затанцуваха
своя танц през вечността.
Благодаря ти, Боже!
Благодаря!


/Дай Боже на всеки/


.