събота, 5 януари 2013 г.

***

Всички търсим приятели. С приятели до себе си се чувстваме по-добре. Най-добре ако са истински.Но какво е основното в приятелството? Споделянето и то да е истнско. Да открием себе си такива, каквито сме като махнем всички маски. Къде от гордост, къде от его, ние си носим маските и после искаме да намерим човека, който ще ни е истински приятел. Аз се старая / и вече почти не се старая, идва ми отвътре/ навсякъде да бъда автентична, истинска. Като показвам своите слабости и своите "недостатъци".  За да имаме истински приятели трябва да сме открити, с отворени сърца, пък и да ни ранят, тези рани просто ще ни помогнат да израстнем повече. Аз съм отворена към всеки. Но не всеки е отворен към мен. Може някой да ме рани, но аз съм готова за раните. Всъщност този някой ще докосне моя рана. А за да ми направи нова, трябва аз да съм съгласна и да позволя това. Да обичаме и да раздаваме любов, без да се страхуваме, че някой ще ни рани. Има и хитри хора, които се възползват от добротата ни и от отворените ни сърца. Но такива хора се усещат. Всеки има това вътрешно чувство и то никога не лъже. Аз лично ставам по-внимателна с такива хора, но не спирам да давам любовта си.Важното е да свалим всички маски от себе си и да бъдем самите ние. Подходящите хора ще дойдат Ще ни усетят. подобното привлича подобно. Това е закон. Може и да съм наивна в добротата си, но това е на пръв поглед. Умея да различавам хората по усет. И умея да се защитавам, без да влизам в конфликти. Разчитам на своята интуиция. Никой човек не е случайно влязъл в живота ни. Аз наскоро се "разделих" с една жена, която в миналото ми беше до мен и много ми помогна. Тя влезе в живота ми с отворено сърце и много, много любов.  Но след като ми помогна да се изправя и вече съм "добре" и мога  да се грижа за себе си, постепенно се отдръпна от пътя ми. Разбрах, че това е моя сродна душа, която просто си тръгва от моя път. Не мога нищо да сторя, за да я задържа. Дойде, когато отчаяно имах нужда от помощ и тя ми помогна. С много любов. С любов си и тръгна. Казах и, че я пускам да върви по пътя си, но любовта ми към нея никога няма да спре. Исках да е мой приятел завинаги, но не винаги в живота става това, което искаме. Даже понякога е късмет ако не получим това, което искаме. Отвори се място за нови хора, с които съм истинска и себе си. Всеки край е ново начало.



.

Няма коментари:

Публикуване на коментар