"Разговори с Бога"-част 3

Днес отново препрочитам любимите ми "Разговори с Бога", част 3 и реших да цитирам някоинеща, които ми допадат, а  и е възможно да бъдат самата истина.

"Във Вселената реално (за разлика от това, което си мислиш) „да имаш" не  води до това „да бъдеш", а нещата вървят обратно.Първо ти трябва „да бъдеш" онова, което наричаш „щастлив" (или „знаещ", или „мъдър", или „съпричастен", или какъвто и да е) и тогава можеш да започнеш „да вършиш" нещата от състоянието на своето битие - и скоро откриваш, че онова, което вършиш, ти носи нещата, които винаги си искал да „имаш".Начинът да задвижиш този творчески процес (а това е именно процес на сътворяване) е да разбереш какво же­лаеш да „имаш", да се запиташ „какьв ще бъдеш", ако го „имаш" и тогава направо да се пренесеш в това състоя­ние - да бъдеш такъв.По този начин ще започнеш да прилагаш на практика парадигмата да Бъдеш - да Вършиш - да Имаш - всъщ­ност ще започнеш да я прилагаш по правилния начин - и ще работиш съвместно, а не противоположно на творческата сила на вселената.

Ето един сбит начин, по-който може да се изрази този принцип:

В живота не се налага да вършиш нищо. ВсичКо е въпрос на това да бъдеш.

Засега ще ти дам един пример: представи си човек, който мисли, че ако има малко повече време, малко повече пари или малко повече любов, ще бъде наистина щастлив.Той не разбира каква е същинската връзка между „това, че не е достатъчно щастлив" в този момент и това, че няма време, пари или любовта, която желае.Точно така. От друга страна, човек, който „бива" щас­тлив, изглежда така, сякаш има време да свърши всичко, което е важно за него, сякаш притежава всички необходими му средства и има любов, достатъчна за целия му живот.Той намира всичко, от което се нуждае, за да „бъде" щастлив, Като „бъде щастлив" от самото начало!

Точно така. Когато предварително си решил какво изби­раш да бъдеш, това те кара да го преживееш.

„Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът".

Точно така. Щастието е състояние на съзнанието. И както всички състояния на съзнанието, то се пресьтворява във физическа форма.

Но как би могъл „да бъдеш" щастлив или да „бъдеш" онова, към което се стремиш - да успяваш или да бъдеш обичан, ако нямаш онова, от което се нуждаеш, за „да бъдеш" такъв?

Действай, сякаш че си го постигнал, действай, сякаш че го имаш и по този начин ще го привлечеш кьм себе си.

Значи, ако се проявяваш такъв, какьвто искаш да бъдеш, ти ставаш такъв.

С други думи: „Симулирай, докато постигнеш!".

Да, нещо такова. Но, когато бъдеш нещо наистина, не можеш да го „симулираш". Действията ти трябва да бъ­дат искрени.

Всичко прави искрено, защото в противен случай няма да ама полза от действията ти.

Това е така, не защото Аз няма да те „възнаградя". Бог не „възнаграждава", нито „наказва", както знаеш. Но Ес­тественият закон изисква тялото, съзнанието и духът да бъдат единни в мисъл, слово и действие, за да се осъ­ществи процесът на творчество.

Не можеш да излъжеш собственото си съзнание. Ако си неискрен, съзнанието ти го знае и толкова. Просто прекьсваш всеки шанс съзнанието ти да ти помогне в творческия процес.

Ти, разбира се, можеш да правиш неща без участие на съзнанието - макар и да е доста по-трудно. Можеш нап­ример да накараш тялото да прави нещо, в което съзна­нието не е убедено, и ако тялото ти го прави достатъч­но дълго, съзнанието ти просто ще се откаже от своята предишна мисъл по отношение на него и ще създаде Нова мисъл. След като веднъж си създал Нова мисъл за нещо, ти лесно можеш да го превърнеш в траен аспект на своето битие, а не в нещо, което временно осъществяваш.

Това прави нещата трудни, но дори и в такива случаи действията ти трябва да бъдат искрени. Защото, за раз­лика от начина, по който можеш да действаш спрямо хо­рата, ти не можеш да манипулираш вселената.

Тъй че в това отношение съществува много фин ба­ланс. Тялото извършва нещо, в което съзнанието не е убе­дено, но съзнанието трябва да добави един процент иск­реност към действието на тялото, за да може то да се осъществи.

Как е възможно съзнанието да внесе искреност в нещо, в което „не вярва" и което се извършва от тялото?

Като отстрани егоистичния елемент на личната пе­чалба.

Но ...

Съзнанието може да не вярва искрено, че действията на тялото ще ти донесат онова, което си избрал, но за него е напълно ясно, че Бог ще даде добро чрез теб на някой друг.

Затова винаги, когато избираш нещо за себе си, дай го на друг.

Ако избираш да бъдеш щастлив, направи така, че друг да бъде щастлив. Ако избираш да имаш благоденствие, помогни и на друг да има благоденствие.

Ако избираш да има повече любов в твоя живот, направи така, че и другите да имат повече любов в техния.

Прави това искрено - не защото се стремиш към лич­ни придобивки, а защото искаш наистина другият да притежава това - и тогава всичко, което даваш ще потече към теб.

Самият акт на даването на нещо те кара за преживееш факта, че го имаш, за да можеш да го дадеш. Тъй като не можеш да дадеш нещо, което нямаш в момента, твое­то съзнание стига до един нов извод, да една Нова Мисъл по отношение на теб самия, а именно, че сигурно притежаваш това, за да можеш да го дадеш.

В такъв случай Новата Мисъл се превръща в твоя опитност. Ти започваш да „бъдеш" именно това, а веднъж започнеш ли да „бъдеш" дадено нещо, ти вече си задейст­вал механизма на най-могъщата творческа машина във Вселената - твоето Божествено Аз. Ти сътворяваш онова, което си превърнал в свое битие.

И кръгът се затваря. Ти ще сътворяваш все повече и повече от тази същност в своя живот и това ще се про­явява във физическата ти опитност.

Това е най-великата тайна на живота.

Обясни, моля Те, защо искреността е толкова важна, кога­то даваш на друг тоба, което си избрал самият ти да имаш?

Когато даваш на друг лицемерно, като манипулация с цел самият ти да получиш, твоето съзнание знае това. По този начин ти сам му изпращаш сигнал, че не притежаваш това нещо. И тъй като вселената не е нищо друго освен една голяма копирна машина, възпроизвеждаща твоите мисли във физическа форма, тъкмо това и ще преживееш като опитност. С други думи, ще продължиш да изпитваш липсата на това нещо, независимо какво правиш.

Нещо повече, човекьт, на когото се опитваш да да­деш, ще изпита същото. Той ще разбере, че ти по-скоро се стремиш да получиш нещо и че ти нищо не му предла­гаш и нямаш какво да му предложиш и твоето даване ще бъде празен жест, видян в цялата му празна егоистичност, от която е породен.

По този начин ти ще отблъснеш точно онова, което се опитваш да привлечеш.

А когато даваш на някого с чисто сърце - защото виждаш, че той се нуждае от нещо, желае го и трябва да го има - тогава ще откриеш, че ти го имаш и можеш да го дадеш. А това е голямо откритие.



.