Дълго мислех дали да напиша този пост. Но в крайна сметка реших да споделя. Чувствам огромна радост, покой в душата си. Имах проблем, който ме тормозеше от известно време. Допитвах се до приятелка, за да го разреша и тя много ми помогна. Бог да я благослови! Но аз просто така съм устроена, че разумът ми трябва да бъде убеден по някакъв начин. Продължавах да търся решение на проблема, който е чисто душевен. Не се отказвах. Вярвам, че нещата идват при човек, когато той има наистина нужда от тях.Намерих отговора в една книга, която съм чела отдавна, много пъти съм прелиствала, но в последно време като че ли други неща занимаваха душата ми и като че ли бях забравила за нещата, описани в тази книга. Тя е "Толтекска книга на мъдростта" от Дон Мигел Руис, по извества като "Четирите споразумения". В нея намерих най-сетне лекарството за моя проблем. Тази книга дава чувство на свобода и радост и най-вече на Любов. Писала съм за тях. Те са:
Бъди безгрешен в словото си!
Не приемай нищо лично!
Не прави предположения!
Винаги прави най-доброто, на което си способен!
Чувствам радост и любов , а тези чувства не трябва да се таят. Те се споделят. Чувствам свобода на Духа, нещо, което досега не съм изпитвала в такава степен.
Мисля, че се доближавам до моята мечта. Не съм се отказала. Виждам, че тя е съвсем реална, независимо от общоприетото схващане, че е невъзможна.
Ако имах талант да пиша хубави стихотворения щях да изразя радостта си с едно. Но засега смятам, че не ми се удава. Кой знае, някой ден може и това да стане. Човешките възможности са безгранични. Може би имам талант, но не съм приела, че е така. Оставям на поетите да изразяват Радостта от живота, защото той е безценен дар. Обичам живота си, точно такъв какъвто е и точно такава, каквато съм. Тепърва имам да развивам свои страни, свои таланти, които да дам на света. Как се чувствам? Радост.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар