Мисли в неделя

Днес синът ми за пръв път игра онлайн игра по багминтон. Баба му му показала. Е, настана такъм рев, че се чудих какво да го правя. На всяка цена трябваше да спечели, иначе рев. Обясних му, че докато се научи да играе играта ще губи и трябва да приеме това и че дори и да се научи, пак ще губи понякога. Важното е да се наслаждава на играта. Това е важното. Замислих се, колко верни бяха тези думи съотнесени към живота.  Мислим, че победата е вайжното, устремени към нея забравяме да се насладим на самия живот. А той всеки ден ни поднася от своите красоти, тайнства, радости и всички мънички наглед неща, които пропускаме, устремени към някаква цел, която преследваме. Днес ще паднем, но утре ще станем. За мен важното е да не се губи увереност в добрия изход на нещата, както и да изглежда една ситуация. Духовната светлина е винаги при нас, просто трябва да спазваме някои правила в живота и наслаждавайки му се да вървим с усмивка, колкото и да ни е трудно понякога. Да вървим напред. Защото пътят е напред. Назад няма. А напред ни чакат вълнуващи неща, от които можем само да се поучим. Аз имам мечти, една от тях искам да изпълня в този си живот. Правя каквото мога. Но не спирам да вярвам в чудеса, защото те са навсякъде около нас. Всяко наше дихание е чудо. Любовта е чудо. Да обичаш, когато не те обичат също е чудо. Да прощаваш на другите и на себе си също е чудо. Една жена наскоро ми каза-смей се, забавлявай се в този живот. На фона на случващото се в България тези ми думи звучат някак си не на мястото си. Има мизерия, глад, безпътица. Аз също живея в такъв свят. Но не съм загубила увереност в добрия изход на нещата. Някой ден ще пиша за това-ръководя се от принципите на Кабала, в които това е основно. Нереагиране на външни ситуации и пълна увереност в добрия изход на нещата. За мен не е важно дали съм победила в нещо. За мен е важно да съм победила себе си.



.