...

Преди време бях написала , че свалям маските. Какво се оказа? Аз съм си пак същата. нямам какво да свалям. Нося си тези, които всеки нормален човек носи.Може би тук е мястото да кажа, че никак не съм мъдра. Въпреки, че в блога си споделям мъдри книги, които чета. Но какво да кажа за рамките? В много рамки сама се бях вкарала и те не ми даваха да дишам. Излязох от рамките и сега дишам свободно. Аз съм съвсем обикновено момиче със свои мечти и желания. Духовния път е моят път. Продължавам да вървя по него, колкото и труден да е той. В някои рамки се вкарах заради егото си. Много исках да бъда харесвана. Та кой не иска. Е, простих се с това. Сега осъзнавам, че колкото по-истинска бъда, толкова ще ми е по-трудно да вървя по пътя, който съм избрала. За мен е важно да намаля егото си. Но не да го отхвърля, защото то в определена степен е полезно. Но за мен най-важното е човек да бъде себе си, без да се интересува дали другите ще го приемат. Имам недостатъци, като всички. Имам и диагноза, която ме ограничава в общуването, защото всеки, без да иска ме гледа през нейните очи, на диагнозата. Все още не съм свикнала с това, но болестта ми не е за цял живот и аз мога да се преборя с нея. Аз съм отворена към всички. Всеки е добре дошъл при мен. Ако мога, винаги ще помогна.Само предразсъдъците са тези, които пречат да се гледа на мен като на нормален човек. Това, което се опитвам да кажа с този си пост е, че ще бъда себе си и ще продължавам да внасям духовна светлина, чрез блога си, когато това е възможно.Да бъдеш себе си е отговорност. Осъзнавам това.
Ето това много ми допада:
"Виждам себе си, както ме вижда Бог. Грижа се за себе си, както Бог се грижи за мен. Обичам себе си, както Бог ме обича"
/ от нета./



.