Дискриминация

Всички ние творим с мислите си постоянно.Това вече всеки го знае.Творим несъзнателно собственото си бъдеще. Забелязала съм, че моите мисли се материализират доста бързо. Но това се отнася до лошите ми мисли, свързани с някакво притеснение, безпокойство. Когато бях болна мислите ми се материализираха много бързо и това много ме смущаваше. А може би така ми се е струвало. Може би са били просто синхронности. Но си е плашещо. Знам прекрасно процеса на творене, но се страхувам от бързото развитие на нещата и затова отбягвам да го правя. А и си изисква усилия. Онзи ден заговорих за това, че детето ми вече три седмици ходи на детска градина и е още здраво и после стана въпрос за болести. Същият ден детето ми се разболя. Това е нещо, което се повтаря.Сега се опитвам да му повлияя с мисли за здраве, че е вече здрав и да съм спокойна. Но добрите неща изискват постоянство и упоритост, както и недопускане на нито една лоша мисъл. Изтощаващо е и трудно.Но много пъти съм успявала да му повлияя и той като по чудо да оздравее съвсем скоро.И друг път съм писала , че имам силна мисъл-форма и бързо ми се материализират нещата, когато се отнася до здравето на близък за мен човек.
Но за друго исках да пиша днес. За това как оформяме ценностната си система и доколко се съобразяваме с нея.Нямам намерение да задълбавам нашироко в темата.Родителите са тези, които ни показват кое е добро и кое зло.Черпят от техния опит. Заживяваме с техните представи, докато опитът ни не ни научи на нещо различно, нещо ново.Но е трудно да се преборим с вече утвърдените убеждения в главата си. Но някои успяват. Чудя се по кое време се учим на дискриминация.Сигурно като вече узрели хора или още от малки, когато ни кажат да не се занимаваме с циганчетата.А кога ни научиха да се пазим като от чума от психично болните? Вчера гледах филм, в който шизофреник с допълнително раздвояване на личността беше сериен убиец като обяснението беше, че просто защото е шизофреник, та затова е и убиец... Искам да спомена, че шизофрениците във фаза са по-опасни за себе си, отколкото за околните. А и между шизофреник и шизофреник има разлика. Но какво да очаквам аз от бъдещите ми работодатели? Ами всичко е ок до момента, в който спомена думата шизофрения. После изведнъж не ставам за работата, а аз кандидатствам за работа, която ми е позволено да работя./от ТЕЛК/.В моята ценностна система понятията като честност и лоялност са на първите места. Но как да бъда такава след като това ми пречи да работя?Никой не наема психично болни.Не се дава шанс. Може да си добре, но кой ще знае това? Може да си отличен работник, но кой ще знае това?Някъде във времето всички си изработват механизъм за защита. Страх. От луди.Трябва да си изключително добър човек, за да дадеш шанс и да се види, че човекът не представлява опасност за никого. Дано го намеря...

"Във всички неща бъдете искрени. Не се заблуждавайте и не се опитвайте да заблудите никого. Духовното търсене без искреност е празно и безполезно. С искреността идват покоят, щастието и радостта." Шри Шри Рави Шанкар

.