"Размисли" за нормалността

Наскоро в разговор с  приятелка стана дума за "нормалността" та ми дойдоха на ум някои "размисли". Какво означава да си нормален днес? Да си адекватен към обкръжаващата те действителност. Темата е толкова обширна, че ако можех бих написала трактат по нея. Аз телевизия не гледам отдавна, с изключение на детските канали и една единствена програма/но за това друг път/, та разбирам, че да си нормален означава да искаш война и да избиваш хора. Защото не може милиони да са те избрали да ги управляваш и да не си нормален. Разбирам също, че да си"нормален4  означава да стискаш кокала доколкото можеш, та да не сдадеш властта, която силно жадуваш. /по обясними причини/. Защото да властваш над другите, ето това минава за нормално."Съществуват два напълно различни житейски пътища; единият е желанието да властваш - разделяне,разединение, а другият желанието да се разтвориш,обединиш,освободиш." Ошо
Темата за шизофренията много се преекспонира, както и се спекулира, защото нито се знае със сигурност какво точно е тя/включва много, ама много симптоми, ще ви се завие свят/, нито защо се получава, нито как. А едно се знае-от шизофрения страдат предимно интелигентни хора./казвам страдат, но не знам дали е точната дума.../. Но кое наричаме реално-това, което можем да видим, пипнем и т.н. и за което има някакви доказателства, че съществува... А което основните ни сетива не улавят/при повечето хора/, ние наричаме нереално. И ако някой излезе от спектъра на "реалното", т.е. което всички други трябва да са видели, усетили и т.н., значи той не е от "нормалните". Горещо препоръчвам книгата "Кафе за събуждане" от Димитър Божанов, където това със сетивата ни е много добре обяснено, но и много други неща. От тази книга е възможно "спящия" да се събуди и да разбере, че нормите за повечето неща в живота, които сме приели, всъщност са блудкава работа. Най-точно казано. 
Не че искам да съм луда, но смятам, че целият свят с малки изключения върши такива неща всеки Божи ден, които наистина не са нормални. Да не изброявам. Изобщо не обичам тази дума"нормалност". Вкарва ме в рамка, която аз не харесвам. не и тази, която всички  с изключение на пробудените хора са възприели. Добре, ще изброя. Какво цари в света? Бедност, аха да започне война някъде/и то не мъничка си там войничка/, шепа богаташи управляват финансите на целия свят , милиони гладуващи деца, и т.н. и т.н. И още много примери, които се считат за нормални. А да бъдеш и отстояваш себе си такъв, какъвто си, без да зачиташ общоприетите правила и норми, не е нормално много много.. Е, модерно е сега да казваш, че си себе си. Ама не си показваш пред света в цялата си бляскавост. Знаеш, че си Божие творение и като такова си съвършено, но знаеш и друго-това няма как да е истина...  Имаш и тъмна страна и нея не искаш да показваш пред другите. Затова я захвърляш някъде дълбоко в подсъзнанието си, а то пък управлява 90 % от действията ти... Или пък просто не се вписваш в рамките на "нормалността", просто го усещаш  някак си, но си траеш... А ако някой разбере? Ако се покажеш такъв , какъвто си, без да се съобразяваш много много с нормите? Ами ще те вземат за луд. какво ще правиш тогава?! Ще трябва да доказваш, че не си, а това е много изтощителна работа...
 Аз не претендирам, че съм "нормална". Ама не защото съм с диагноза.Не. Диагнозата няма нищо общо. винаги са ме дразнили разните там правила и норми за нормалност. Не че искам да ходя гола по улиците. Моля ви се! Който иска може да ме разбере...