Промяна

Мъжът ми ме поглежда и пита:
-Какво правиш?
- Пиша нещо като стихо за блога ми.-казвам аз.
-Не се претоварявай с такива неща. Ти трябва да почиваш...-казва той.
Той няма нищо против да пиша в блога си, но все си мисли, че не трябва да се занимавам с умсвени дейности, че си претоварвам мозъка. Не минава и ден, без някой от домашните ми да не ми припомни, че съм болна психически. Въпреки това, аз продължавам да живея своя живот. Та ето го "стихото"/не ме бива в това, вече го казах, но ми се пише/


Докосват ме нежно листата
отронвайки се по Божествения ред.
Те знаят, че такава им е съдбата,
че  Животът е просто това...
Промяната нужна е всекиму
тя носи с всяко дихание нова надежда
и ако успеем с Любов да я носим
хоризонти нови пред нас се разкриват, е-хей!
Жълтеят листата и капят,
но у мен те навяват тъга
за отиващото си лято
и за безброй невидяни отронени звезди.
За миг се оттърсвам от тъгата,
приемам промяната тихо у мен.
Притихнала своя молитва шептя си
за Любов и здраве по идния път.
Капят листата и не питат:
ама как, ама защо?...
От тях урок аз научих
и с усмивка тръгвам Напред!