Моята история

"Не се задоволявай с истории, как нещата са се случили с другите. Изживей своята собствена история... "

Хз. Руми

 Искам да споделям, да нося радост, да топля сърца. Искам да помогна. С каквото мога. Но често греша. Сърцето ми е изпълнено с любов и състрадателност. Искам да го раздам. Моята история е такава. Да се раздавам. Да знам, че съм направила добро, това за мен е радост. Моята история е на една обикновена жена, минала през много препятствия по пътя си и стигнала до момент, в който може да раздава от себе си. Спомени. Мечти. Доброта. Наясносъмсъс себе си, но взаимоотношенията с хората с трудно нещо, защото всички сме различни. Може в писанията си да докосна нечия рана, но аз не целя това. Бих искала да помогна в излекуването на раната. Загубила съм две деца, беше ми трудно, но всичко  се преодолява. С любов. От определен човек. Но ми помогна много любовта ми към Бог. тогава започнах да чета Библията. Тя ме успокояваше. После се роди сина ми. Мечта , дългоочаквана с трепети и вълнения. Беше дар. И Изпитание.

 След това Бог подложи на изпитание психиката ми, като ме заведе в дом, където ми е трудно да живея и отглеждам сина си. Подложи ме и на изпитание на моята душевна сила. Получих много и не издържах. Сринах се. Но бях щастлива. Бяха мигове на откровение, където бяхме аз и Бог. Сега възприемам бог като неделима част от всичко, включително и мен. Знам, че съм част от Божията душа и всичко, което се случва, се случва с причина. Мисля върху причините. Животът ми не е лек, но не се оплаквам, защото има на какво да се радвам. Има за какво да живея. С пълни гърди. Животът е притча, бе казал Петър Дънов и може би е така. Моята история е обикновена, но белязана със събития, довели ме до осъзнаване на себе си и моето пробуждане. Аз вече не спя. Будна съм. И бих искала да пробудя колкото се може повече хора. Без да се натрапвам. Някои не искат да бъдат будени. Но аз чувствам, че имам мисия и това е Любовта. Това е моята история.