Ден на толерантност

Тази публикация я пиша втори път. Нещо не върви и я изтривам без да искам. Пиша това за тези, които вярват в предназменуванията. Аз им обръщам внимание, но не се съобразявам с тях. Та тъй. Днес бил международния ден на толерантността. И аз се сетих/напълно разбираемо/ за една "група" хора, които обществото не приема и отхвърля категорично и ужким "подкрепя". За психично болните иде реч. Едни хора виждат действителността по един начин, а други-по друг. Някои казват, че зависело от ума на човека. Други считат, че просто едни хора са по-чувствителни от други. На какво? на външни дразнители... А дали не са те"вътрешни".... Кой знае... поне аз не знам. Имам догадки.Смятам, че хората отразяват собственото си виждане за нещата от действителността. Далеч съм от изчерпателността на темата. но все пак.аз съм човек с опит в тези неща...Та едни хора имат преживявания, които са далеч от "нормалността". Какво ги правим тези хора? Ами правим им групичка и ги натикваме там. Там да стоят. Добре ли им е обаче там? Не, особено. Омръзнало им е някой да ги сочи с пръст, че просто са имали късмета да надникнат извън реалността, която всички виждат и усещат. Но проклинат това. Защо ли? Уместен въпрос. Ами това си е лудост. Нали се сещате... Щом всички не виждат и чуват нещо, значи, че то е ненормално... Е, живеем във времена, в които е ясно, че експеримента зависи от намерението на Наблюдаващия... Квантова физика, Кванотова механика и прочие...Както и да е. Реалноста трябва да е една и толкова. Знам, че има и опасно луди по улиците. Тези хора имат нужда от нашата любов, разбиране/как ли ще стане/, и толерантност. За тях е добре да са изолирани, за да не си нанесат вреда или пък на някой друг.... И това е много съмнително, защото всички се дразним от външни или вътрешни дразнители а ако всички ни приемат, нашето положение щеше да е ей, какъв живот само...Разбирам тези примери. Не ги коментирам, защото не съм буйствала, не съм била опасна за другите или себе си и затова НЕ ЗНАМ аджеба  какво е и т.н. но знам, че има опасни хора. Знам, че сега ги има в Парламента.... не са диагностицирани, защото се държат нормално....И аз се държа нормално, ама съм с диагноза... Та думата ми е да сме толерантни към нещо, което не разбираме и няма как, защото не сме го изпитали. Само ако изпиташ нещо, можеш да го разбереш. По време на моята лудост пред мен се разкриваха тайни една след друга за всичко, което ни заобикаля. но сега аз не помня нищо. но тогава всичко беше кристално ясно. политика, конспирации и т.н. Нека отворим сърцата си и обичаме човешкото у психично болните. Все пак не всеки може да ви каже какво е и за какво служи вратовръзката например....

" - Нима един шизофреник може да обича музика? И да споделя това с останалите?
- Да, може. Обзалагам се, че в момента не знаеш какво говориш.
Този лекар - който с боядисаната си черна коса приличаше повече на пациент - имаше право.
- Лечимо ли е? - поиска да узнае тя нещо повече за шизофрениците.
- Контролируемо е. Все още не е добре известно какво става в света на лудостта; всичко е ново, за десетина години процесите са се изменили. Шизофреникът е човек с естествена тенденция към отчуждаване от този свят до момента, в който някакъв факт - сериозен или незначителен, зависи от индивидуалното състояние – го накара да създаде действителност само за себе си. Случаят може да се влоши до пълно отчуждаване – което ние наричаме кататония - или да има подобрение, което позволява на болния да работи и да води нормален живот. Това зависи само от едно: от околната среда.
- Да създадеш действителност само за себе си - повтори Вероника. - Какво е всъщност действителността?
- Това, което болшинството от хората са решили, че трябва да бъде. Не е непременно най-добрата, нито най-логичната, а тази, която се е приспособила към колективното желание. Виждаш ли какво имам на врата си?
- Вратовръзка.
- Точно така. Отговорът ти е логичен, свързан, като на съвсем нормален човек: вратовръзка!
Един луд обаче би казал, че имам на врата си смешен, ненужен, завързан по сложен начин шарен парцал, който затруднява движенията на главата и изисква по-голямо усилие, за да влезе въздухът в дробовете. Ако застана близо до някой вентилатор и не внимавам, мога дори да се удуша с този парцал. Ако някой луд ме попита за какво служи вратовръзката, ще трябва да му отговоря: за абсолютно нищо. Дори и за украса не служи, защото в днешно време се е превърнала в символ на заробване, власт, отчуждение. Вратовръзката служи единствено за това - като се прибереш вкъщи, да я махнеш с усещането, че си се отървал от нещо, за което дори не знаеш какво е.
Но нима чувството на облекчение оправдава съществуването на вратовръзката? Не, разбира се. Въпреки това, ако попитам един луд и един нормален какво е това, за здрав ще бъде смятан оня, който отговори: вратовръзка. Не е важно кой е отговорил вярно, важно е кой има право.
"Вероника решава да умре" Паулу Кеулю