Приятел

/Посветено/
Приятел

Вървях по пътя неравен.
Светове се меняха пред мен.
Болки и чувства топяха сърцето
 и рани туптяха в  душата смирена....
Сълзите се отронваха тихо и плахо,
 а гласът ми бе стон в пустошта.
Сенки от минало порязваха Живота
и обръщаха деня в нощ.
Дотогава.
Докато не чух глас, който дълбоко в сърцето,
вибрира и пълни с Любов...
Приятел ръка ми подаде.
Изведе душата  от Ада.
Там, дето загубих аз всичко...
Добра дума, рамо и повод
да се усмихвам, летя и забравя
за неволите, смешни и тъжни...
Сърце, което пръска обич...
Благодарих му, Приятел бе верен!
Сърце в сърце и Душа до Душа
днес вървят и живеят Живота,
къде в смях, къде в думи от Бога...
Вървя аз сега и зная,
че няма да съм сама до края...