в свойта синева
и заминават птиците
няма слънце, мрак е и тъма...
Отмервам времето
враг ми е то
откакто няма те
броя ли, броя
Броя си спомените
въздишки и миражи
И липсват ми
очите ти
и топлите ти длани.
Пулсирам цяла в любовта
и тъмно е в моята душа...
Напразно гледам пътя нощем
търкулва се някоя звезда...
Викам, а нищо се не чува
Нямам сили за това.
Обичам те до болка,
извиква нещо в мен...
Обичам те!-крещи сърцето.
Обичам те!
Ела до мен сега!
Няма коментари:
Публикуване на коментар