***

Не искам да порасна!

Чуваш ли ,  време?

Не ме впрягай в  тежки товари,

които тихо съвестта ми гризат

аз искам безоблачно време

и смях, о, Боже, толкова смях….

В дните  на “живот” ще си играя

и без да мисля, само ще греша

Поуката взех си на рамо

да помня, че животът е миг

че течеш през пръстите, о, време

няма да съм тъжна, а ще летя…

Напук на всички философи

от живота жадно ще греба

фантазии, вълшебства, магии

без сърцето си да погреба.

Ще си нося и малко тъга

ей така, само за цвят,

че всичко отминава, а болките остават

като вода в жарава, да ни спасят…