***

В очите ми е бяла тишината

смирено тоя миг аз скътвам

сред спомени за бурно лято

нежността на зимата в душата.

С тази снежна приказка

Бог нежно ме прегръща

и в сърцето пламък ярък пали

да стопли премръзнали чувства.

В бяло аз мигом превръщам

черните гняв  и омраза

пречистена тръгва душата

себе си  в бяло да сбъдне.