Сълза

Уморено очите затварям

да ме стигне сънят не ще

света своите сенки разтила

в умореното ми до болка сърце.

 Минават подхвърлени думи

уцелват  студено  целта

умът своята сянка постила

за да не мога аз да  разбера…

Но любовта ръцете си разтваря

в очите ми- топла светлина

прошка в сърцето се ражда

и в Бог аз докосвам сълза…