***

Тръгваш. За нищо няма време.

Думите напират да те спрат.

Спотайвам дъх и  в себе си те взимам

 дълбоко скривам всеки сбъднат миг.

В куфара ти сложих спомен

да те топли  когато си далеч

за родина, семейство и другари

и смеха на твоя първороден син.

И казваме си сбогом.

 Детето стиска нашите ръце

да ги пуснем ний не смеем

най-тежък е плачът на дете…

Обръщаш се, за да не види

детето мъжките сълзи

проклинаш тихо онова което

далеч от нас ще те държи…