В навечерието...

2013 за мен бе една бурна година. Година на много емоции и преди всичко на промяна. Живота ми се промени коренно. Преди време съпругът ми искаше да замине в чужбина, но аз го спирах. Мислех си, че няма да мога да се справя сама с детето. Но ето, че заминаването в чужбина е факт и аз в началото много трудно, но свикнах. Когато се роди синът ми живота ми стана труден, тъй като нямахме необходимите средства. Там, където живеем на мен ми е трудно, тъй като условията не са съвсем подходящи. Оставаше само и да остана сама. Но останах. Справих се и то добре. Помирих се донякъде с баща ми. Свикнах да не обръщам толкова внимание на подхвърлени по мой адрес думи. Прощавах много. Благодарение на лекарствата, които пия се радвам на лоша памет, та и това много ми помогна…Детето ми порасна с още една година и вече има едно малко характерче, на което се радвам. Спокойно мога да изпратя тази година, без да съжалявам, защото в нея много обичах, малко плаках, бях и безсилна и силна, тъгувах, но разбрах и какво е да си радостен, бях сама и с любимия човек до себе си. Чувствах много. Живях.

Искам през 2014-та да бъда още по-добър човек. Да прощавам по-лесно. Да обичам повече. Да давам. Каквото имам. И преди всичко Любов.

Пожелавам си здраве. Пожелавам си да съм в състояние да осигуря всичко необходимо на детето си. Пожелавам си любовта да не ме напуска. Пожелавам си радост, много радост.

Да му мисли Новата година!