***

Във вечери като тази ми се иска всичко да спра.Да не отминава… Времето безпомощно свива рамене и отмерва отминаващите усмивки. Топлотата погалва струните на душата ми и тихичко се моля този миг да пребори времето…И ще го стори. Ще се скрие в мислите ми и нежно ще ми напомня за Любовта. И в спомена ще ми е топло…Ще се чудя стъпките отвън негови ли са…Ще се припознавам в усмивките на хората. Ще го търся в случайни гласове на улицата. Ще го намирам във валса на дъжда. В закъснелите птичи песни. В утринната роса. Ще разбирам, че в тази игра на спомена Бог изсипва с шепи живота…Тук и сега, в забързаните ни думи се промъква тишината.  В нея се оглеждат всички невъзможни чувства. Сега е тук. Но утре вече ще го няма. Прегръдката ми взема всичката нежност, която мигът може да даде. Стискам здраво. Сърцето си...