толкова шум за далечни неволи...
Баща не обича детето си, знам
не е за вярване, никак дори...
Боли, от думи-куршуми
на решето съм, цяла кървя
и едничка сълза осмелила се
тихо търкулва се, да отмие
злобата, лошотията, Дявола в нас...
Боже, смили се, дай ни сила
да прогледнем сред делата ти
очите не виждат, ушите не чуват
истина Ти си, и Пътят и Все...
Любов си, а ние какво сме?
Безпътни в омраза се лутаме
тебе да хванем, за да не паднем...
А там долу, в гримаса кривят се
лицата,не намерили Дом.
Огънят пари, жигосва душите
а ние сме на земята, сред живи...
Вдигни, Боже сенките пред очите
брата, брат си да види
и кръвта по вените щом тръгне
докосни сърцата, разтупти ги...
Няма коментари:
Публикуване на коментар