Парче

Парченце пъзел и утеха
че място имам някъде аз
сред предразсъдъци, тихо вземам
своя кръст и бодлите по тях....
Събличам от себе си
вяри и клетви,
морал, задръжки, и сиво платно
на което Той е нарисувал
желания, страсти в пъзел един...
Вземам парченце и хуквам
сред поляни, гори и реки
себе си аз да вместя
сред маските човешки, но уви...
Не намирам място за моя
трепет, тъй изконен и чист
да обичам душата на всеки
дала му  ризата си и стих...
Че в платното тъжно
се вместват, човешката невяра и злост
че можеш ти да обичаш
и врага си, не по-малко жесток...