Грешна съм, Господи, грешна
често с ирония поглеждам света
своята истина считам за правда
и не ща да разбирам врага.
Често обличам се в лъскава кожа
заради пустата му суета
своето его нарамила с ножа
сека и отсичам без правила.
Често бъркам в душите
с острия си до болка език
“истина” му казвам на тоя
кървав и безпощаден цирк.
Осъзнах, Боже, своята грешка
понякога е по-добре да замълчим
себе си първо във врага си да видим
и след това, ако смеем… да продължим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар