със всичките й лица заспивам
сама сред мъртви души чета
ръкописът , оставен от Бога…
В сърцата ни всичко е ясно
без въпроси и тежки вини
единия за друг със стихия се бори
и в жаравата гол ще тлее…
Но пуста гордост когато шепти
на ума своите тежки брътвежи
сам всеки хваща кръста
и влачи душата тежка и болна…
Тогава Бог лее сълзи
и в дъжда ни докосва за да усетим
, че неволите наши сами си градим
и тогава най-самотен е Той по неволя…
Да, черни неволи гризат
нашите самотни души щом ние
забравили сме що е Любов
и не щем другата буза да сложим
Няма коментари:
Публикуване на коментар