Скрих се в сенките на деня
има ги, стига да мигнеш
в тях ми е топло и уж на шега
моите мисли не смеят да мислят…
Тъмните сенки на деня
ми показват, че черното също е цвят
и там също животът кипи
по-жив и от ада дори…
Чувствам брега и свойто безбрежие
взимам ги като в сукно
разплело нишките си във вятъра
и търсещо моето Аз във листо.
Нося се в неизвървяни пътища
в своето закъсняло завръщане в мен
чувам се в една недоразказана приказка
и се сбъдвам по- Цяла от мен…
Няма коментари:
Публикуване на коментар