поникваща ей тъй сред нищото
всеки мой дъх е повик за живот
забравил ме в края на вечното.
Понякога съм изплакана сълза
търкулвам се в душите на другите
и търся знак, че не съм сама
в търсенето на забравения смисъл.
Понякога се спирам и мълча
очите ми виждат безумен театър
понечвам да си взема билет
но ми казват:Не си за тук, ти си мечтател…
Няма коментари:
Публикуване на коментар