- Затвори очи. Защо ти е да виждаш? Ти знаеш. И без светлина. Сетивата ти от огъня вода пият и раждат сън, в който ти се топиш. Затвори очи. Виж тъмнината. Няма нищо. А главата ти ражда мъгли. Спокойно. Мислите си имат своя път.
-Но аз нищо не виждам. Но пред мен си ти.
-Аз съм онова, дето сетивата ти сега раждат. Не мисли. Аз ще се измисля. Ти ще го чуеш от мен.
-Няма те. Търся те, но ти си в моя мечта. А там всичко е цветно. Тук е тъмнина.
-Погледни без да търсиш и чуй моя глас. Изрисувай ме в тъмното. Не поглеждай. Душата ти знае всички цветове. Не слушай вече гласа ми. Той е нежен, знам. Това те обърква, а ти търсиш своя храм. Представи си обич. И всичката страст. Представи си човек. Не прилича ли на теб? В тъмното е така. Не отваряй очи. А сега поспри. Вдишай онази любов дето ражда онзи човек.
-Чувствам чистота.
-Да, затова е и тази тъмнина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар