та много мисля, а няма защо
ние вече отдавна не мислим, брато
провиква се баджанакът от свойто кресло.
На твоята маса с кеф ще пристана
ще си говорим за Волен и Местана
политика да щеш в наште душички
премръзнали от коварни, дребни лъжички.
Наливай, пък додето истината прихванем
хората в кръчмата ще ни преглъщат сеира
избистрили всичко, псуваме бясно
нямаме думи, мълчим, стана ни тясно
Всеки поглежда към вратата мечтайки за изход
един по един се измъкваме, всеки по пътя
когато не мислиш поносим е живота
но пък на мегдана говореше лудия Гочо…
Няма коментари:
Публикуване на коментар