Думи, само думи в живота ми, но всъщност не аз тях, те мене изрекоха.
Здравко Кисьов
четвъртък, 13 февруари 2014 г.
Някъде в България...
Защо ти е моята риза? Та ти си по кожено палто Не топли ли? Виж, колко странно… Пък и ти се потиш. Виж, аз имам само тази риза давам ти я, сполай ме с добро нощем, когато останеш сам, обличай я тя ще говори, а пък ти ще мълчиш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар