***

Той не блестеше с особен ум
той салатата със ракия си слагаше
едното добро на къшея хляб намазваше
надеждата тихо от чашата с него заспиваше.
Той не блестеше с особен ум
обичаше доброто, то се лееше като из ведро
от ръцете му, свикнали на труд и тегло
но от екрана друго му разправяха
светът като че ли е мръднал на педя от неговото добро
Тогава той си доливаше ракия и се чудеше
че е прост,прост е, това е тегло,
но защо доброто така се измести
че да се срамуваме че сме прости и добри.