Другата

Тогава тя го погали и видя онова, дето виждаше всеки път, но не искаше всъщност да да види. Той ставаше съвсем друг. Изтърсваше си сакото. Като че ли искаше с този жест да прогони всеки спомен за грях. Всяка мисъл за една лъжа, която бавно, но сигурно си прокарваше място в нейната душа с единствената цел-да я пробуди. От онзи сън. Часът бе девет. В девет той тръгваше. Към онзи свят, където тя не можеше и да си помисли, че можеше да е. Думите в седем звучаха така, че самата Земя се обръщаше и поглеждаше в тези голи тела. Думите в девет разделяха Земята на две половини. Той си измиваше лицето. От всеки полъх на страст. А тя вече бе в другата половина. А там нищо не се чуваше. Разбира се, че оглушаваше. Но тази вечер съня се пропука. Търсеше начин да се начупи. В пукнатината тя видя цялата лъжа на това да бъде другата жена. Той не поглеждаше към нея. Не и в девет. Тогава тя просто взе чашата, от която в седем пи страст и я пусна на земята. Стъклата явно показваха пътя, който тя отчаяно не искаше да види. А той все изтърсваше и чистеше нещо. Изведнъж й хрумна да вземе бутилката и да полее искрящо чистия му костюм с остатъка от виното, което разбира се оставяше такива следи, които никой не можеше да заличи. После отвори вратата на измокрения мъж и я блъсна с колкото сила имаше. Мазилката падаше по пода, но тя не беше виждала нищо по-смешно на този свят от това.