за всяко зло и сторено добро
и еднакво над това слънцето топли
уморени от битки полагаме глава
в нечии любящи ръце за да сме голи.
Съблякохме всичката опитност защото тежи
и като новороденото искаме да се смеем
а после проливаме тежки нам сълзи
да измият греха от който сме взети.
Заспиваме унесени от тихия дъжд
напоил душите ни с радост за вечното
тленни се стряскаме в просъница когато Бог
ни шепне за любовта между човеците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар