Тя смяташе, че думите са свети
никой не спореше освен тя
тя смяташе, че никой не може да каже
Онова, както тя.
Тя смяташе, че възвишеното слово
е за богоизбрани, като нея и там
дето думите й се редяха
не смееше никой да вдигне глава.
Тя знаеше, че думите са всичко
но не виждаше своята суета
жена бе и с отнесени думи
възпяваше чудото- любовта.
А там в ъгъла имаше момиче
което прекрасно знаеше що думите са
и внимателно ги подбираше щото идваха от душата
без да е чувала за “възвишени” слова.
Бог гледаше всичко и замислено изсипа дъжд
тя и то еднакво поеха глътката живот
Бог тогава съвсем се затрудни
и написа само:” В началото бе Словото”
А после се оттегли, защото се умори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар