И в кафето ви е, щом ви присяда
и в манджата, дето на просяк дарихте
и в очите ви отвъд хоризонта
и в парите, с които онзи срам платихте.
Той е мрак в гузните ви нощи
в страха се промъква без да ви пита
че може да ви види съвсем голи
тъй както по душа сте раними.
Не го търсете по чужди площади
верно той много обича да говори
и не спира, несвързано да се моли
за всички души що с меча си са го проболи.
Не го наричате свой брат, понеже не струва
няма вашия ум и свободата да сте нормални
но аз питам кога точно разбрахте, че сте свободни
преди или след като го видяхте?...
Няма коментари:
Публикуване на коментар