"Следобедно кафе"

"Какво означава да търсиш? Какво означава да намираш? Ставаше всяка сутрин в 6 и си задаваше тези въпроси, докато приготвяше закуска, обяд, пускаше прахосмукачка, обираше прах. Не разбираше отде се вземаше този прах. Какво очакваше от живота? Искаше трепет, искаше вълнение. Искаше. Скришом пиеше по малко вино, казваше си ,че няма кой знае какво от това. Все пак човек имаше нужда от градус. Стана й смешно. Кого залъгваше? Ако сама не тръгнеше към промяната нито алкохола, нито книгите, нито никой можеше да й предложи по-добър път.Празно. Какво значеше това? Нима в това не е щастието? Защо бе тъжна? Не искаше да мисли. Мислите винаги водят до сравняване с някой. По-щастлив от теб. А той, горкия влачи също един кръст, понякога много по-тежък от твоя. Но как ще разбереш? Отстрани всички са по-добре от теб. Я облечи техните болки, я извърви техния път. Боли, нали? Боли. Имаше мъж, дете, какво искаше? Не знаеше. Знаеше, че щастието е състояние на духа. Какво ли знаеше Бог за нейните болки? И този телевизор, но какво бе това, пак даваха за онези просяци на улицата. Нямаха дом, нямаха никой. Какво ли значеше щастието за тях? Това, което тя имаше. Да, никога нищо не достига. Само се изкачваме по онази стълбица на желанието и само късмета навреме да си отворим очите е този, който може да ни препъне…"