По средата на нищото спряхме.
Без въпроси светът е в мъгли
но на нас ни са ясни стихиите...
И не чуваме онзи далечен смях
на лудия горе на хълма
и не виждаме Бог как до него мълчи
на нас ни са ясни и лудите...
Вече всичко е ясно, нали?
Мъдростта ни е изтъкана от глупости.
Но ти, приятелю, не спирай , търси
ти си самия въпрос между истини...
Няма коментари:
Публикуване на коментар