неделя, 30 декември 2012 г.

Чувствителна...

 Искам отново да кажа, че това , което пиша не е поезия. Това съм аз.



Чувствителна съм.
Аз просто съм такава.
Сърцето ми покрито е с рани,
които болят, щом Някой ги докосне.
Мехлеми за душата търся
и всеки ми предлага своя.
Ту съм излекувала рана
и ето, нова пак се появява....
Как мога себе си
от болка да прикрия?
Не мога.
Болката е част от Пътя.
С нея свикнах и сега вървя
и знам, че в мене има сила,
която свободата ще ми върне.
Само добротата що е в мене,
може всичко да обърне...


.

Няма коментари:

Публикуване на коментар